Tzvetna

260 резултата
  • Хляб

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
    Богородица в своята слънчева кухничка шета.
    Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
    и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
    Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...
      116  13 
  • Две пера се реят леко над земята

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Сянката на птица моли да я пусна,
    моли да я пусна в рая на сърцето.
    Сенчице ефирна, с тъжните си устни
    нека те целуна. В алено да светят.
    После ще те пусна. Знам, че е възможно ...
      79 
  • Моят татко

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    На брега на великата вечна река
    дето времето хвърля хайвера си,
    моят татко стои като благ великан
    и от много прозрачност трепери.
    До нозете му камък с красиво сърце ...
      212  10  14 
  • Добри сълзи

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Очите ме предадоха! Валят
    прозрачно като песен на душата.
    А трябваше по мерзкия ви свят
    (не милост блага) мълнии да мятат.
    А трябваше сърцето да мълчи. ...
      156  11  10 
  • Вярвай, Магдалено

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Той каза:
    – Ще се върна, Магдалено!
    Ще бъда светлина, ще бъда слово.
    И помня, че го гледах озарена,
    шептейки: "От любов е! От любов е!" ...
      288  11  16 
  • Прозрачност

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Да бях смирен!
    О, само ако бях,
    бих сетил сладостта да бъда никой
    и в мрака на прогледналия страх
    бих молил Бог да спре да ме повдига. ...
      147  10 
  • В очакване на празника

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
    Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
    Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
    и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
    Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
      78 
  • Този плод ти нося

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Райски плод донесох ти, любима,
    греещ от разпукани копнежи.
    Само той се радваше на зимата,
    без да го е страх да се пореже.
    Само той от клона се откъсна ...
      139 
  • Белите копита

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    – Помня черква бяла като мляко.
    – Чудо ли е?
    – То е по-високо.
    Първо трябва някой да е плакал,
    да плати за мъката наоколо. ...
      286  14  14 
  • Но утре ще попитам пак

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    "Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
    ============================
    Наистина ли Бог обича хората?
    Дори когато лошите са повече,
    дори когато мъртвите са повече? ...
      207 
  • Сираче

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
    в най-печалния миг и ще каже:
    – Пусни ме да вляза.
    Но прозорецът има решетки, защото за хората
    да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...
      132 
  • Когато завържа посоките

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
    трупах камък след камък където белееха кости.
    Планина се повдигна, остана ми педя градина,
    сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
    Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
      315  17 
  • Исус от гетото

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Днес Исус се роди -
    не в кошара, а някъде в гетото.
    Не изгряха звезди,
    стара газена лампа просветваше.
    Не дойдоха царе, ...
      156 
  • Утопия

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Нежните думи, щастливите, меките,
    с дъх на красива утопия,
    сричка по сричка в омраза изтекоха,
    за да нахранят Потопа.
    Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
      129 
  • Калпак

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    В дерето плачеше река,
    а горе слънчевият конник
    ми даде птица за калпак,
    но аз я взех като икона.
    Понесох с вяра на монах ...
      234 
  • Душата на лятото

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
    Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
    Може да кажеш:
    — През проста поляна преминах! –
    без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
      154 
  • Две хубави циганки

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
    Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
    Едната бе млада и с трепета пръв на жена
    широко отвори очи и плътта си загатна.
    На другата дадох да пие горчиво кафе. ...
      381  10  11 
  • Бяла отшелница

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Аз съм чудовище. Никой не идва при мене.
    Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
    болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
    Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.
    Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима, ...
      258  13 
  • Каза и ме погледна

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Пита ме:
    — Нали съм хубава?
    — Хубава си! – излъгах я.
    Гледам: устата ѝ груба,
    с едно клюмнало ъгълче. ...
      185 
  • Пресита

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Свита на топка, дрипава, хърбава,
    на тротоара пред "Хали"-те,
    крие очите си слепи под кърпа
    една смрадливка ялова.
    Дреме застинала, сякаш се моли ...
      202  10 
  • Гнездото

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
    разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
    а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
    се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
    Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...
      79 
  • Милосърдният залък

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
    и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
    Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
    па запей за реката, в която душите потъват.
    Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...
      326  14 
  • И тъгата ще стане река

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
    ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
    и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
    а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
    Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...
      175 
  • Най-доброто лекарство

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    — Не връхлитай в покоя на бялата стая,
    нека спи болестта във листенце от здравец,
    ще сънува, че облак над нея ридае
    и в зелената лодка далеч ще отплава.
    — Там е мама, а нейното име витае ...
      172 
  • Поспи, Мария

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Мария е отвикнала да спи,
    будува между страници на книга,
    в която нацъфтелите липи
    ядосан смерч със сабя е остригал.
    Последен цвят с единствена пчела ...
      483  14  18 
  • Бащината ми къща

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Алена, разгоряна – бащината ми къща!
    Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
    Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
    ала в пожара трепка цялата – ще политне.
    Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...
      311 
  • Две капки пот

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    До глезените в прах,
    в ръцете – облак.
    Дои го, ала облакът не пуска
    ни капка дъжд
    и прашните окови ...
      239 
  • Неизбежно

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Жената в бялата риза
    с дълги, предълги ръкави
    мълчи красиво, не дава
    да я познавам отблизо.
    Лежи в леглото отсреща, ...
      240  10 
  • Обезлюдено

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Бий, клисарю, до болка камбаната!
    На живот и на смърт бий болезнено.
    Откъсни ѝ езика. Остане ли,
    ще виси в пустотата изплезен.
    Като шарж на живота и вярата ...
      242  12 
  • Светулка

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Денят догаря като клада,
    враждебно сенките пълзят
    и сякаш бликащата радост
    изгубва ведрия си цвят.
    И сякаш слънцето умира, ...
      396  16 
  • Деменция

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Хапче за спомени спи под езика ми,
    идва крадецът и въдица хвърля.
    Болката помня и грозните викове:
    "Пий си лекарствата, мърло!"
    После вися от тавана, обесена ...
      172 
  • Монолог на един просяк

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Посечете ръцете ми с клетви!
    Тези мръсни и хищни ръце,
    от години орящи из кофите
    на доброто ви битие.
    Ненавиждам плътта им напукана, ...
      264 
  • Сън

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Чекрък от светлина, от облак – руно
    и, някой ангел, който да заприда
    най-приказната коледна фъртуна...
    Такова чудо, ще ми се да видя!
    Как нишката се вие необятно, ...
      352 
  • Люлка

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Дърво, пиян и пак дърво,
    пияният – на пейка.
    Дали животът е живот,
    разклатен като вейка?
    Едно злочесто същество, ...
      190 
  • Козя пътека

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия
    Козя пътека,
    край нея – облаци.
    Пълзи човекът
    змиеподобно.
    Дъхти земята ...
      161 
  • Не ми казвай

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия » Свободен стих
    Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
    "Много" е дума иносказателна.
    Блуждае, блуждае, пък си смени името
    на грозно чувство или пък никакво.
    Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...
      228 
  • Дар

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия » Бели стихове
    Не беше църква по канона,
    дори си нямаше камбана,
    дори не беше точно църква,
    а някаква беседка в парка.
    А в нея, точно пред олтара, ...
      286  10 
  • Не бързай, слънце, към залеза

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия » Строги форми
    Не бързай, слънце, към залеза,
    че мракът ходи подире ми,
    а няма нийде нашир и длъж
    искрица огън запалена.
    Къде съм тръгнала, питаш ме, ...
      246  10 
  • Илюзия

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия » Бели стихове
    Едни разсеяни облаци
    като възглавници пухени
    се сгушват върху дърветата
    така уютно-приспиващо,
    че да не бях на работа, ...
      328  11 
  • Само обич видях

    Tzvetna (Цвета Иванова) Tzvetna
    Поезия » Бели стихове
    За самота си мислех,
    когато я гледах до гроба,
    свила под черна забрадка
    непрежалимата си любов.
    Устата ѝ трепна в усмивка ...
      224 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.