Tzvetna

267 резултата

Майка ми – войната

Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1K 5 6

Посоки

Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия » Бели стихове
2.7K 15 10

Кошара от дъхава мащерка

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 10 14

Кабул

Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
2K 9 16

Дъждовно

Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.
Димят им кожите, болят ги ставите. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.1K 2 3

Щрак

О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 1 5

Помазване

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия » Бели стихове
2K 5 7

Хляб

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.6K 10 13

Две пера се реят леко над земята

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни
нека те целуна. В алено да светят.
После ще те пусна. Знам, че е възможно ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 4 7

Моят татко

На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.6K 11 14

Добри сълзи

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.5K 11 10

Вярвай, Магдалено

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
2.4K 17 17

Прозрачност

Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 8 11

В очакване на празника

Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1K 5 5

Този плод ти нося

Райски плод донесох ти, любима,
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.
Само той от клона се откъсна ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 6 6

Белите копита

– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.5K 13 14

Но утре ще попитам пак

"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия » Бели стихове
1.3K 6 7

Сираче

Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.1K 5 7

Когато завържа посоките

Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 8 16

Исус от гетото

Днес Исус се роди -
не в кошара, а някъде в гетото.
Не изгряха звезди,
стара газена лампа просветваше.
Не дойдоха царе, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 4 8

Утопия

Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 4 7

Калпак

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.5K 4 7

Душата на лятото

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 7 6

Две хубави циганки

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
2.3K 10 11

Бяла отшелница

Аз съм чудовище. Никой не идва при мене.
Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.
Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.4K 8 12

Каза и ме погледна

Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче. ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 5 4

Пресита

Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.4K 5 10

Гнездото

То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 5 6

Милосърдният залък

Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.5K 9 15

И тъгата ще стане река

И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 6 8

Най-доброто лекарство

— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.2K 3 4

Поспи, Мария

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.8K 14 19

Бащината ми къща

Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.4K 4 8

Две капки пот

До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 3 5

Неизбежно

Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.7K 3 10

Обезлюдено

Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 5 11

Светулка

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.5K 7 15

Деменция

Хапче за спомени спи под езика ми,
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"
После вися от тавана, обесена ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 3 7

Монолог на един просяк

Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
1.3K 7 9

Сън

Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Поезия
2.1K 3 9