Tzvetna
267 резултата
Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...
615
5
6
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
2163
15
10
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
883
10
14
Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...
1576
9
16
Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.
Димят им кожите, болят ги ставите. ...
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.
Димят им кожите, болят ги ставите. ...
677
2
3
О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
774
1
5
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
1550
5
7
Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...
1182
10
13
Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни
нека те целуна. В алено да светят.
После ще те пусна. Знам, че е възможно ...
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни
нека те целуна. В алено да светят.
После ще те пусна. Знам, че е възможно ...
744
4
7
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
1145
11
14
Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
1088
11
10
Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...
1971
17
17
Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...
835
8
11
Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
659
5
5
Райски плод донесох ти, любима,
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.
Само той от клона се откъсна ...
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.
Само той от клона се откъсна ...
807
6
6
– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...
1114
13
14
"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...
912
6
7
Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...
760
5
7
Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
951
8
16
Днес Исус се роди -
не в кошара, а някъде в гетото.
Не изгряха звезди,
стара газена лампа просветваше.
Не дойдоха царе, ...
не в кошара, а някъде в гетото.
Не изгряха звезди,
стара газена лампа просветваше.
Не дойдоха царе, ...
762
4
8
Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
726
4
7
В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...
1065
4
7
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
890
7
6
Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...
1814
10
11
Аз съм чудовище. Никой не идва при мене.
Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.
Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима, ...
Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.
Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима, ...
1026
8
12
Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче. ...
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче. ...
852
5
4
Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли ...
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли ...
928
5
10
То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...
781
5
6
Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...
1085
9
15
И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...
814
6
8
— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
843
3
4
Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...
1389
14
19
Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...
972
4
8
До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...
867
3
5
Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...
1259
3
10
Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата ...
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата ...
897
5
11
Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...
1073
7
15
Хапче за спомени спи под езика ми,
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"
После вися от тавана, обесена ...
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"
После вися от тавана, обесена ...
858
3
7
Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...
902
7
9
Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...
1663
3
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
