Ако повярваш
Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата горчивия пелин
от чашата Ми бавно ще отпиеш
и страховете ти до бяло ще умия.
Ще бъде вечер, после утро – ден един.
Ще пиеш до насита в този ден,
тъй както бебето от майка си бозае.
Ще те позная; ти ще ме познаеш,
ако повярваш тази нощ във Мен.
Аз ще забравя твойте изневери,
ръка ще ти подам, ще те изправя
и твойте рани Мои ще направя –
че бе изгубен Моят син – и се намери.
***
Но ти не падай още на колене –
не вярва дълго, който вярва бързо –
че хората обичат да се лъжат,
ала лъжата няма пристан в Мене.
***
Ако повярваш тази нощ във Мен,
животът ти на две ще се пречупи,
като бездомник ти ще се залуташ,
към приказна родина устремен.
И неведнъж по пътя си трънлив
ще плачеш сам над яловата нива,
че вярата със сълзи се полива
и трудният й плод ще е горчив.
Ще вие адът, в тебе вкоренен
и до смъртта си ще жадуваш рая.
И само смърт не мога да ти обещая –
ако повярваш тази нощ във Мен.
Юни, 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Сивов Всички права запазени
