Ако и ти си решил да си грабнеш чуковете,
както други преди теб са го правили,
ти оставям на масата връзката с ключовете;
онзи големият е за устата ми.
Онзи крайният малкият, със синджирчето -
за краката съм го направила.
Ако след тебе хукна или размирнича,
слагай ми катинара!
Не забравяй прозорците да ги хлопа вятърът!
Затвори ги старателно! Даже два пъти!
Онзи ключ там на връзката по средата, квадратният -
за решетката е от душата ми.
Изгаси, преди да си тръгнеш, сърцето ми!
Онзи огън, любовният, да не тлее!
След това с багерите затрупай небето ми.
Притрябвало ми е слънцето да ми грее!
© Павлина Гатева Всички права запазени