Ако всички човеци в един миг заплачем

и стонове се понесат в небесата,

скрили мъки на старец и пеленаче,

бликаща от дълбините на сърцата.

Дали тогава нещо у Теб ще трепне?!

Ще можеш ли сълза да отрониш на опрощение?

Или ще сътвориш нов жлеб,

за да положиш святото си забвение.

Ами ако излезем всички наведнъж

по улици, стъгди и площади

и с цяло гърло ревнем към Теб обща молитва

ще ни направиш ли сити и млади?

Ще запушиш ли черните дупки?

Защото са тунели на душите към Отвъдното.

Да не се роним като зърна от чепки,

и да стане безсмъртието сбъднато?

Ще спреш ли да мислиш,

че човекът обича да живее във драми?

Помогни ни да Те открием

не само във църкви и храмове.

Ако нарушиш поне малко допотопните си закони,

ако слезеш при народа и му говориш

както говори баща на син

заедно божествена революция ще сътворим