Ако се върнеш
Ако се върнеш
Ако решиш при мене да се върнеш,
не трябват думи, нито пък молба.
На мен ми стига ти да ме прегърнеш,
да стоплиш изтерзаната душа.
Ръцете ми, изстинали във мрака,
със топлина от твоята стопли!
Очите ми, за тебе дълго плакали
със светлина за утре ги дари!
И открадни от слънцето лъчите,
от вятъра надежда открадни!
От времето - минутите и дните,
и дъжд от пролетта ми подари!
Грешили сме и двамата, така е,
а грешките си всеки ще плати.
Същите ли ще сме, дявол знае!
Живей сега, за утре не мисли!
Познавам болката и самотата,
и радостта родена в любовта!
Отровата поникнала в душата,
фалшивата, далечната мечта!
Ако се върнеш, пак ще те приема,
но няма да е същото, нали?
От мен не можеш повече да вземеш
освен измамените, женските сълзи!
1997г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
