Ако си...
Ако си изгрев, ще те имам
с гласа на първите петли,
които от съня ми взимат,
за да ти кажат: "Остани..."
Ако си утро, ще те имам
със слънчева протяжка, знам.
С усмивката си несравнима,
аз обичта си ще ти дам...
Ако си ден, тогава нека
усещам те във всеки лист,
в потръпващи от страст дървета,
от порива кристално чист...
Ако си залез, ще те имам
в прегръдката на хоризонта,
от твойта нежност ще си взема -
да станеш моята икона...
Ако си вечер, аз ще бъда
завит във твоите звезди...
Ще чакам утрото загърнат,
с гласа на първите петли...
с гласа на първите петли,
които от съня ми взимат,
за да ти кажат: "Остани..."
Ако си утро, ще те имам
със слънчева протяжка, знам.
С усмивката си несравнима,
аз обичта си ще ти дам...
Ако си ден, тогава нека
усещам те във всеки лист,
в потръпващи от страст дървета,
от порива кристално чист...
Ако си залез, ще те имам
в прегръдката на хоризонта,
от твойта нежност ще си взема -
да станеш моята икона...
Ако си вечер, аз ще бъда
завит във твоите звезди...
Ще чакам утрото загърнат,
с гласа на първите петли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
