Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара.
С очи, забулени от дим,
па навик да докоснем длани
и вслушани във себе си - да помълчим.
Ако раненото приятелство не стене,
ако цигарата не ти горчи
и нищо в теб не е останало от мене,
изтръскай пепелта... и си тръгни!
Очите ми, две тъжни сини птици,
след теб ще литнат за последен път,
ръцете ми ще се протегнат да те спрат...
Но ти върви, върви!...
© Мария Марковска Всички права запазени