Ако спрем...
Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара.
С очи, забулени от дим,
па навик да докоснем длани
и вслушани във себе си - да помълчим.
Ако раненото приятелство не стене,
ако цигарата не ти горчи
и нищо в теб не е останало от мене,
изтръскай пепелта... и си тръгни!
Очите ми, две тъжни сини птици,
след теб ще литнат за последен път,
ръцете ми ще се протегнат да те спрат...
Но ти върви, върви!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени