Ако среднощ не звънна
И водопадът е река, ако надолу не пропада...
Денят изгаря я Нощта и се търкулва календара.
Отново расна с моя внук и любя стиховете страстни.
Отново в зрънцето съм звук и оранта е Най-прекрасното!
Какво от туй че и тефтерът наполовина е изписан?!
По пътя крача си със вяра и нищо вече не ме слисва.
Балканът ме дели от брат, а аз съм Дунава прегърнал.
За тебе, просто съм познат, изпил кафето си и тръгнал...
Каквото можех, ти дарих и благословена ти бъди!!!
Ако, среднощ, не звънна в стих, за теб звездица ще гори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
