Ако стана тъжна с теб

Ако стана тъжна с теб,

нима ще избледнее черното в сърцето ти?

Ще гониш ли отново пеперуди

и ще се сбръчкаш ли от смях, наместо в мъка?

Нима отново ще се радваш

на пчелите, дето правят мед?

Готов ли си лъчите слънце да погълнеш,

вместо да оставиш да се отразяват от очите ти?

Ако стана тъжна с теб

дали добро ще сторя някому?

Или това ще бъде оня лед,

но този път сковаващ двама ни?

А по-топла ли е зимата,

когато мраза със приятел споделиш?

Какво ли е да се оставиш в чужди рани да кървиш?

Помолиш ли ме с тебе да тъгувам,

ще ти откажа, дете, и ще танцувам!

Сега в душата си върлувам,

търся ярки цветове.

Създавам мой автопортрет,

творя върху платното на живота.

Ценно е това платно, дете,

и нямам време, не мога да споделям чуждо бреме.

Искам да се нарисувам с усмивка!

Животът ценно е изкуство

и талант се иска да му се зарадваш!

Вярвай ми, дете, че нарисувам ли портрета,

ще се върна и сърцето си от тебе няма да извърна.

Ще споделям с тебе красота –

за изкуството, наречено живот, най-ценна ни е тя.