Ако стана тъжна с теб
Ако стана тъжна с теб
Ако стана тъжна с теб,
нима ще избледнее черното в сърцето ти?
Ще гониш ли отново пеперуди
и ще се сбръчкаш ли от смях, наместо в мъка?
Нима отново ще се радваш
на пчелите, дето правят мед?
Готов ли си лъчите слънце да погълнеш,
вместо да оставиш да се отразяват от очите ти?
Ако стана тъжна с теб
дали добро ще сторя някому?
Или това ще бъде оня лед,
но този път сковаващ двама ни?
А по-топла ли е зимата,
когато мраза със приятел споделиш?
Какво ли е да се оставиш в чужди рани да кървиш?
Помолиш ли ме с тебе да тъгувам,
ще ти откажа, дете, и ще танцувам!
Сега в душата си върлувам,
търся ярки цветове.
Създавам мой автопортрет,
творя върху платното на живота.
Ценно е това платно, дете,
и нямам време, не мога да споделям чуждо бреме.
Искам да се нарисувам с усмивка!
Животът ценно е изкуство
и талант се иска да му се зарадваш!
Вярвай ми, дете, че нарисувам ли портрета,
ще се върна и сърцето си от тебе няма да извърна.
Ще споделям с тебе красота –
за изкуството, наречено живот, най-ценна ни е тя.
© Мирелла All rights reserved.
