Ако съм улица
Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми -
все се питам има ли ме или не,
край ли съм или начало,
улица ли, път ли - накъде!?
Разпилях се като пясък,
гонех жадно южни ветрове -
някога. Истеричният ми крясък
сепна счупеното ми сърце.
Беше тя - самотата.
Изскимтя на вратата ми
като улично псе.
Аз отдавна съм нямаща,
всичко дадох и нищо не взех...
Всеки миг се топяха като восък
всички мои красиви мечти.
Аз съм само на 28.
На хоризонта ален залезът гори...
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми -
все се питам има ли ме или не,
край ли съм или начало,
улица ли, път ли - накъде!?
Разпилях се като пясък,
гонех жадно южни ветрове -
някога. Истеричният ми крясък
сепна счупеното ми сърце.
Беше тя - самотата.
Изскимтя на вратата ми
като улично псе.
Аз отдавна съм нямаща,
всичко дадох и нищо не взех...
Всеки миг се топяха като восък
всички мои красиви мечти.
Аз съм само на 28.
На хоризонта ален залезът гори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
