Feb 11, 2008, 7:32 PM

Ако съм улица

  Poetry
1.2K 0 9
Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...

Опустяла е душата ми -
все се питам има ли ме или не,
край ли съм или начало,
улица ли, път ли - накъде!?
Разпилях се като пясък,
гонех жадно южни ветрове -
някога. Истеричният ми крясък
сепна счупеното ми сърце.
Беше тя - самотата.
Изскимтя на вратата ми
като улично псе.
Аз отдавна съм нямаща,
всичко дадох и нищо не взех...
Всеки миг се топяха като восък
всички мои красиви мечти.
Аз съм само на 28.
На хоризонта ален залезът гори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз отдавна съм нямаща,
    всичко дадох и нищо не взех...

    Даването облагородява и извисява. Усещането за вътрешна пустош зрее и в хармоничната душа се ражда равновесие - осъществено в ето такива хубави стихове...Благодаря ти , Вил! - за откритостта и искреността на споделеното.
  • Когато си само на 28, би трябвало на хоризонта да гори Зората на живота.
    Самотата, тази нахална гостенка навестява всеки и подтиква към равносметки,и към нови стихове.Към хубави стихове!
  • Ето,ето...тук е по добре от предешното...въпреки всичките проблеми е по добре,по положително...Браво за израстването
  • поздрав
  • Видях, че си тук...отдавна не бях те чела...
    невероятен стих...а ти си млада и прекрасна...
    и животът е пред теб...залезът е красив...но далечен...
    с обич, Виолета.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...