Ако съм улица
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми -
все се питам има ли ме или не,
край ли съм или начало,
улица ли, път ли - накъде!?
Разпилях се като пясък,
гонех жадно южни ветрове -
някога. Истеричният ми крясък
сепна счупеното ми сърце.
Беше тя - самотата.
Изскимтя на вратата ми
като улично псе.
Аз отдавна съм нямаща,
всичко дадох и нищо не взех...
Всеки миг се топяха като восък
всички мои красиви мечти.
Аз съм само на 28.
На хоризонта ален залезът гори...
© Виолета Зашева All rights reserved.
