Ако знaех....
* * * *
(По Прощално писмо -
на Габриел Гарсия Маркес)
Ако знаех, че когато се връщам,
няма вече тук да те намеря,
за последно щях да те прегръщам,
докато... ръцете ми треперят.
Ако знаех, че когато във съня ти,
за последно се сбогувам със съдбата ти,
ангел щях да бъда над дъха ти,
прегърнал бих с сърцето си душата ти...
Ако знаех, че последно ти се вричам,
и че последен път за нещичко се каеш,
до безкрай бих казвал, че обичам те,
без наивно да си мисля, че го знаеш...
Ако знаех само...
Само, ако знаех...
* * * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
