Акростих за мен
Ласки ли чакаш,
Юдо Искариотски?
Дим от цигарата
мрачно засипва ме.
Искам дима да разсея.
Любов да дарявам умея,
а тя ме крепи... и вярата.
Бях така наивна,
отдавна, и сега съм същата.
Жадувам за приятелство
и продължавам да обичам,
дори това да е предизвикателство.
А никога човек не знае,
рискът от това какъв е.
Откога и докога, и накъде?
Въпросите са хиляди, безкрайни,
а отговорът е един.
Приятелството може да е истинско,
единствено, изпълнено с доверие.
Трябва ли, ще мога ли да вярвам?
Разбитото преддверие
очаква своя ключ от доброта.
Вратата бавно, бавно се отваря,
а това е моята врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
