9.07.2019 г., 11:18

Актьори

1.4K 5 13

Те са актьори на камерна сцена.

Те са герои от странна пиеса,

все недовършена, все продължена...

Той е разбойник, а тя е принцеса.

 

Лесно заемат измислени пози,

думи редят за любов и омраза.

Реплики, кратък антракт, монолози –

даже когато салонът е празен.

 

Вечер след вечер прочувствено страдат,

карат се, радват се, шепнат, мечтаят...

Ето че вече завесата пада,

без да дочака на драмата края.

 

Как да дочака! Откраднал е края

онзи разбойник нахално и дръзко.

И докога все така ще играят?

Има колизия, няма развръзка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jereena Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи!
  • Прекрасно е!
  • Още веднъж ти благодаря, Албена! Само че аз имам предвид моя отговор по-долу, отпреди 4 месеца. Там някой е изчезнал Желая ти приятна вечер!
  • Извинявай, Джерина, изглежда е трябвало да прекъсна коментара си, а после съм забравила да го допиша и се е загубил. Останала е само оценката и поставянето в „любими”, защото веднага след прочита съм го направила. Аплодисменти!
    Чета те с голямо удоволствие!
  • Благодаря за "Любими", Албена!
    А тук някой очевидно е премахнал коментара си и отговорът ми е увиснал безпомощно във въздуха Искрено съжалявам, ако съм засегнала някого неволно...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...