Акушер на Светлината
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих,
бяхме от един дол дренки с братята по звезден прах –
в кръчми, по стъгди, седенки пих и плаках и се смях,
с нея прекосих Вселени вдън небесните недра,
тя се мъкнеше по мене – кучка! – вярна и добра,
гъвкава като пъстърва, все изплъзваше се тя! –
знам си! – предстои тепърва с нея да си отлетя,
ще ви пиша в необята стих със звезден йероглиф –
акушер на светлината, бях – и утре ще съм жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
