1.06.2007 г., 23:58 ч.

Аметистова самота 

  Поезия
655 0 1

Любовта свещена,
храмът на моето сърце,
тя - енергията нетленна,
музика, сътворена от индигово дете
намери път,
намери проход,
разтвори ръце,
докосна моето истинско лице.
Пак тя не ме събужда с чувства сутрин,
не ме завива със страсти нощем,
но пробужда духовна утрин
и силата на духа ми мощен.

Усмихва ми се мило,
прегръща ме с люлякова мъгла,
но убодена от нейното "гальовно" жило
пропито с аметистова самота,
аз затворих себе си и свойта красота,
в сърцевината на океанска перла,
в съзнанието на пробудена душа.


       ИНТИ

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??