Аметистова самота

Jun 1, 2007, 11:58 PM

Poetry

578 0 1

Любовта свещена,
храмът на моето сърце,
тя - енергията нетленна,
музика, сътворена от индигово дете
намери път,
намери проход,
разтвори ръце,
докосна моето истинско лице.
Пак тя не ме събужда с чувства сутрин,
не ме завива със страсти нощем,
но пробужда духовна утрин
и силата на духа ми мощен.

Усмихва ми се мило,
прегръща ме с люлякова мъгла,
но убодена от нейното "гальовно" жило
пропито с аметистова самота,
аз затворих себе си и свойта красота,
в сърцевината на океанска перла,
в съзнанието на пробудена душа.

ИНТИ

Аметистова самота

Свързани произведения

Comments

Random works