7.04.2018 г., 2:24

Амфора

662 0 0

Човека Бог създал

от глина!

И вярвам аз, че е така.

От глина съм!

Отвънка грапава,

отвътре нежна –

от глечта.

И древна съм!
Но земното начало

и в бъдното ще пренеса...

Дори олющена и стара,

аз пазя житото, солта...

Излъчвам красота!

От глина съм.

И като амфора

на студ и огън

издържлива.

Но ме пази!

Че като амфора

аз всъщност съм

и крехка,

и чуплива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...