Apr 7, 2018, 2:24 AM

Амфора

  Poetry
661 0 0

Човека Бог създал

от глина!

И вярвам аз, че е така.

От глина съм!

Отвънка грапава,

отвътре нежна –

от глечта.

И древна съм!
Но земното начало

и в бъдното ще пренеса...

Дори олющена и стара,

аз пазя житото, солта...

Излъчвам красота!

От глина съм.

И като амфора

на студ и огън

издържлива.

Но ме пази!

Че като амфора

аз всъщност съм

и крехка,

и чуплива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Марковска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...