radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
14.02.2015 г., 21:22 ч.

Аморозо 

  Поезия » Друга
579 0 10

                 

            

За жалост не успях да спра смъртта

и трябва някак да те преболея.

Разделям с Господ хляба и солта,

бутилката и тишината в нея.

 

Напразна е тъгата на Орфей. –

Смъртта си има свои аргументи.

Бих искал Евридика да живей,

но Господ е зает в момента.

 

Събирам нощ в най-тежкия си грях

и сянката ти всяка нощ прегръщам.

Навярно от забрава оглушах

в забравата на оглушала къща.

 

Но дойде час и гасне тоя свят.

Посях мъгла в съня на булеварда.

И всяка нощ камбаните кънтят

с кънтящата тъга на миокарда.

 

За жалост не успях да спра смъртта

и ясно е, че вече нямам нищо.

Напразно хвърлям съчки в пепелта

на нашето угаснало огнище.

 

Изплащам греховете си в аванс,

но вечността не ми изисква лихви.

В безумна нощ, в безумно бял каданс

притихва болката. Притихва…

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??