Най-трудно ми се пише за любов,
с готови думи, чужда мисъл.
И в стих ефирен пак бих бил суров,
за мен е тъй, а инак бих прописал.
По-често срещам другата страна,
но тя изпълва тази фаза.
И все по-сладка ни е лошата храна,
а после бълваме един на друг омраза.
След туй ще те целуна пръв.
В изнервен ден по мен ще хвърлиш ваза,
а аз ще хвърля поглед, пълен с кръв...
Рисуваме платно с любовомраза...
© Ботьо Петков Всички права запазени