20.01.2008 г., 13:46

Ампутираха сърцето ми

767 0 4
 

Събудих се рязко в час полунощен

и болка жестока усетих в гърдите,

замаяна паднах от удара мощен...

телефон... линейка... загубих си следите.

 

Думи на доктор в омая дочувах,

редица от "опити" с мене направиха,

на силна и будна все се преструвах,

диагноза точна накрая поставиха:

 

"Сърцето пръснато е на милиони части

и всяка една по своему агонизира,

кръвта изпита е от адски сласти,

безнадеждно е - не функционира..."

 

"Чувства в него няма как да върнем,

лекарство поставим ли, веднага гърми,

от развалини живот не ще превърнем..."

Заради теб, измамнико, ампутираха сърцето ми!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...