1.09.2006 г., 14:11

Ангел

636 0 1
Родих се,
а Някой друг бе погубен.
Живях красиво в своето детство,
защото Някой преди мен заличи грозната следа
и този Някой пожъна само тъга.
Цялото щастие беше в мен
и самата аз бях в щастието навред.
Дарих децата си с живот,
но тогава загубих своя.
С бързия влак,
превъплатен в скования дo болка дървен ковчег,
преминах през светлината в тунела.
Озовах се
откъм тъмната страна на Живота –
Бялото поле на Черната Смърт.
Но после изпрати ме Господ на земята,
със заръка да пазя децата по света.
Превърна и мен в онзи Някой,
който заличи в моето минало
грозната следа.
Явно този Някой е бил
небесен ангел-хранител,
в какъвто бе превърнал
сега Господ и мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...