Родих се,
а Някой друг бе погубен.
Живях красиво в своето детство,
защото Някой преди мен заличи грозната следа
и този Някой пожъна само тъга.
Цялото щастие беше в мен
и самата аз бях в щастието навред.
Дарих децата си с живот,
но тогава загубих своя.
С бързия влак,
превъплатен в скования дo болка дървен ковчег,
преминах през светлината в тунела.
Озовах се
откъм тъмната страна на Живота –
Бялото поле на Черната Смърт.
Но после изпрати ме Господ на земята,
със заръка да пазя децата по света.
Превърна и мен в онзи Някой,
който заличи в моето минало
грозната следа.
Явно този Някой е бил
небесен ангел-хранител,
в какъвто бе превърнал
сега Господ и мен!