Самотното цвете
568
0
0
То плаче, слънце не го грее,
птица на него не каца да пее,
от него пада сал роса,
вехне то от самота.
И то - крехко, натъжено,
помни либе засмено,
ала не ще го види -
то далече си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
