3.12.2018 г., 8:55 ч.  

Самотното цвете 

  Поезия » Любовна
431 0 0

То плаче, слънце не го грее,

птица на него не каца да пее,

от него пада сал роса,

вехне то от самота.

 

И то - крехко, натъжено,

помни либе засмено,

ала не ще го види -

то далече си отиде.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??