Понякога съм Ангел Земен,
болката ти чувам във нощта
и седем пъти моля се по седем,
да те докосне Бог от Вечността.
Прегръщам те със шепот нежен,
дарявам ти от мойта лекота,
оставям спомен безметежен
и аромат на рози в утринта.
Целувам всяка твоя рана,
обливам я с Любов и Светлина,
кълбо от обич с теб да стана
и да прогоня дива тъмнина.
Крилете си на тебе давам,
издигам те със Ангелска Любов,
перце във дланите ти ставам,
повикай ме когато си готов.
© Марияна Димитрова Всички права запазени