Английската провинция. Маркизата
Английската провинция цъфтеше
далеч, далеч от лондонския смог...
Разпѐнена, кобилата пръхтеше -
маркизата летеше във галоп.
Но, ето, осъзна, че липсва нещо -
то, ясно, май романът е менте, :)
изтегли, то в живота става често,
тя карта от белязано тесте. :)
Опираше въпросът до маркиза -
солидна възраст, малко под стоте,
с осанка като кулата във Пиза, :)
не бе така любезен да умре. :)
Което беше удар пък под кръста
за младата му хубава жена...
когато сложи диамант на пръста,
реши! за кратко ще е... но греда! :)
За малко да повехне тази хубост -
предимно лордът мислеше за лов.
Милейди си намери своя лудост -
бе мускулест... и пълен със любов :)
А и подаграта не му е спътник
и тази вечер е готов... за мач :)
(то не е като да му вадят кътник!)
в постелята очакват го по здрач. :)
Студена сутрин. Сякаш кофа стриди
маркизът лаком снощи е изял
и през прозореца какво да види -
то, пухкав сняг нощес е навалял.
.... и мамка му! На бялата постеля
чете се: "Ха! маркизът е глупак!"... :)
- Смит, някого навярно ще отстрелям,
че в жълто е маркиран моя парк! :)
С поклон вдървен излиза икономът.
Слушалка. Шайба. Вика Скотланд Ярд.
Виновника да търсят за погрома.
Направо бе маркизът пред инфаркт.
Доклад:
- Сър, зная, че не ще ви се понрави,
но номерът като света е стар.
Простете, почеркът е на жена ви... :)
"Мастилото" - от Вашия коняр. :)
Жени Иванова,
стихът е резултат от един стар, стар виц :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
