30.05.2013 г., 1:34

Английски размисли

560 0 3

Не, няма щурчета в тази държава!

Тук всичко е ритъм и такт.

Птичките срещу цигулките възстават.

Неоспорим, реален факт!

 

Няма кой да напълни полето

с благи звуци. Нощта е суха.

Птицата изяде щурчето!

Хората като кукувици кукат

 

Птици има – гнезда няма.

Самолетите са светулки…

Господи, как само ми трябват,

щурчовите цигулки.

 

Вой на лисици и крясък на сови,

а денем ръмжат мотори…

Щурците тук са заробени,

въобще, приличат на хората.

 

Гледам звездите, броя небето.

Душата ми тука стине.

В България нека има щурчета

още хиляда години…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...