Не, няма щурчета в тази държава!
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето
с благи звуци. Нощта е суха.
Птицата изяде щурчето!
Хората като кукувици кукат…
Птици има – гнезда няма.
Самолетите са светулки…
Господи, как само ми трябват,
щурчовите цигулки.
Вой на лисици и крясък на сови,
а денем ръмжат мотори…
Щурците тук са заробени,
въобще, приличат на хората.
Гледам звездите, броя небето.
Душата ми тука стине.
В България нека има щурчета
още хиляда години…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Поздрави!