„Мамо, мляко ми се пие,

тук е чашката, сипи ми!” -

Каза палавата Анка,

заигра се със Писанка.

Мама млякото донесе,

в чашка  бяла го поднесе,

а за котето май няма...

„пак забравила е мама”!!!...

 Гледа тъжно котенцето,

 заигра му сърчицето,

 дращи, лапички потрива

 и опашка то подвива!

 "Не тъгувай - рече Анка -

 ще го поделим ний двамка"!

 Тя приятелски го стисна,

 ала млякото се плисна

 и чашката се разлюля,

 на пода всичко се изля,

 ревна мъничката  Анка,

 а облизва се Писанка!