Анонимче
Анонимче, анонимче, бързичко се покажи
и огромна, тлъста двойка незабавно ми дари.
Анонимче, анонимче, стига спа, ами стани,
гледай още колко има, я недей да те мързи.
Анонимче, анонимче, чакат те „добри” дела,
много други да даруваш, чак до късно през нощта.
Анонимче, анонимче, жалко в свойта самота,
без приятели, без никой, в злоба, завист, в празнота.
Анонимче, анонимче, ха добър ти час от мен
и недей да се усмихваш, по-върви ти раздразнен.
Анонимче, анонимче, ти сега си поплачи,
не успя да ме ядосаш, весел съм, а ти тъжиш.
p.s. Посвещавам на всички онези анонимни оценители! Нека и те получат своето „признание” от мен. Защото никак не е лесно да живеят в своята анонимност, разяждани от завист и озлобение. А това изиква страшно много енергия. Повече, отколкото ако обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
Веднага си признавам, аз бях
Голямо си ЦРУ, Ице! Поздрави!!!
