Романтик
396 резултата
Бездомникът в мрака се скита самотен,
бездомникът няма жена и деца,
до вчера щастливец, а днеска безроден,
бездомникът сам си избира съдба.
Ръката протяга за грам милостиня, ...
  289 
По стиха "Не опозната" на Етчи - Анета Саманлиева
Ти стана моят грях, нали си Ева...
И непорочна бе, но с мен сгреши,
аз ябълката райска ти подадох,
поисках, пожелах те, а и ти... ...
  2677  39 
Не се засити. Още ли ти трябва?
На, отхапи и другата ръка.
Сега добре ли си? Не казваш.
Злобееш тихо.
А пък аз ще си вървя. ...
  1052  19 
Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян. ...
  1166  25 
Искам любовта ти!
Вълшебна и истинска...
От нея светът ми да искри от звездопади.
Да мирише на есенни градини
и щастието да ме покрива като вълна. ...
  2805  17 
Отишли цървулите черни в градчето,
покрити били със петна от л...на,
във локва измили се, тръгнали смело -
обувчици лачени с мръсни крака.
Прескачали стълби, подритвали хора, ...
  1082  20 
По стиха „Коледно” на Ниана (Нина Симеонова)
Да бъде, Боже!
Вяра! И Надежда!
Любов! Приятели! И щастие дари!
Навеки, Боже! Дай на всеки! ...
  946  28 
Хотелска стая. Полутъмна.
Диван и спалня, друга стая с две легла.
В едната аз и ти се любим,
оттатък твоят мъж и моята жена.
Отекват стонове на задоволство. ...
  1444  17 
Поредна среща. Разговор без думи
... със скрити погледи. Мълчим.
Витае неизказано, а утре...
А утре двама пак ще сме сами.
Далече ти, далече аз, ...
  1994  38 
Когато сe срещнат във поглед очите,
в зениците блеснат светулки – искри,
ръцете докосват във нежност обвити,
желани изричат се думички три.
Под утрото устни се будят с целувка ...
  1084  26 
Вдъхновено от стиха на theheart_ofthefire (Ренета Бакалова) - И дълго те изплаквах. Да остана.
Кървят словата неразбрани.
В очите неразбиращо боли.
Стените посивяли са без обич.
С кинжали ме разсичаш. Без следи. ...
  1926  50 
Росен позвъни на звънеца. Отвътре излезе подпийнал мъж.
- Какво обичате?
- Господин Ставрев, нося ви един материал да видите. Новината си я бива. Ще ударите с нея другите вестници в земята. Може ли да вляза?
- Да. Заповядайте.
Росен влезе и стреля в мъжа. Прекрачи тялото му и тръгна към хола. От нег ...
  1293  21 
По идея от песента на Мими Иванова – „Вълкът и седемте козлета”
Как живееха безгрижно в старата гора,
седем палави девойки... и една мома.
Тя бе кротка и свенлива, ставаше в зори,
със кафенце и закуска всички ще гости. ...
  1300  33 
"И после цял час му обяснявам. А как хубаво обяснявам, леле... И му харесва, и слуша, слуша..." – из разказа „Имровизации в стил 'Сигнално бледолила" – автор svetlanal(С.Лажова)
Говори ми! Ще те слушам...
Докато дъх не ми остане.
Очите ми да заблестят и
устните ми да те молят за ...
  1487  30 
Удар. Трясък. Ламарини.
Дъжд от счупени стъкла.
Битка страшна. От години.
С кръв, с разкъсани тела.
Алкохол. Надменност. Скорост. ...
  1181  42 
Къде? Защо? Кога и как? -
попита ме жената.
Зад ъгъла на блока, прав
и после на тревата.
Във асансьора после аз, ...
  999  24 
Живея? Не.
Аз просто съществувам.
Ненужен, сам.
Във свят от самота.
Изгубен съм и търся, и се лутам ...
  1537  44 
Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учуди ...
  1145  23 
Тя ще ми каже на мене, че съм рогоносец. Какво като фамилията ми е Рогатов. Тя нали знае откъде идва. Да ама не, решила да ме окичи с чифт истински рога и преспала с колегата си Фильо. Така му викаше все – Фильо. Не Филип, а Фильо. Все едно му казваше смотльо. Той да вземе да се окаже такъв. Иначе г ...
  2238  28 
Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...
  1311  20 
Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...
  1825  33 
Лили лежеше със затворени очи на спалнята. Тишината я изнервяше. Изнервяше я и монотонната музика, която слушаше съпругът И. От няколко месеца не можеше да го понася, нито физически, нито емоционално, но не намираше сили да му се противопостави или да го напусне. Стана от леглото и отиде до вратата ...
  2691  22 
Къде са улиците чисти? Без дупки.
И градинките с цветя.
Усмивките на хората. Лъчисти.
И дните на безгрижие в града.
Къде изчезна обичта ни? ...
  2134  69 
Имах среща с Майкъл в кафе „Джуулс" в Нюкясъл. Бях отишла по-рано, това беше навик още от началото на журналистическата ми кариера. Той се появи точно навреме. Бивш военен, не забравяше своите навици. Другото, което правеше впечатление у него, бяха белезите по лицето му. Постарах се да не се вглежда ...
  1143  15 
Когато искаш да си бъдеще,
по миналото не скърби,
отдай сърцето на приятели,
на чиста обич и мечти.
Когато искаш да си бъдеще, ...
  1689  44 
Вдъхновено от стиха на Laska (Ласка Александрова) – „Ти... или аз”
Синее небето,
а вятърът гали.
Скалите
със нежност целуват вълни. ...
  1468  28 
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките ...
  1352  39 
Тик – тиктакаха стрелките,
звън – звъни камбана,
чик – чирикаха врабците,
рано от зарана.
Кап – капчука дъжд пороен, ...
  1039  45 
Вдъхновено от едноименния разказ на beti (Бехрин)
Странно нещо е животът. Най-хубавото е, че не знаем какво ще ни предложи в утрешния ден. Не можем да предположим дори как един миг, една случка могат да го тласнат в съвсем друга посока. Моят повратен момент се оказа запознанството ми с Петя.
Всичко ...
  3631  26 
Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
- Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до опл ...
  1577  19 
След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...
  2600  45 
Гледаше ме втренчено и палеше цигара след цигара. От известно време сядаше на сепарето срещу моята маса и докато пиеше обичайните си три кафета с кола не сваляше погледа си от мен. Не знаех с какво съм предизвикал интереса И, но не ме и интересуваше особено. Аз изпивах своите петдесет грама бренди, ...
  1455  22 
Разказват приказки различни случки,
видяни във далечни времена,
измислени били или са верни,
но пълни с много чудеса.
..... ...
  2719  46 
Здравей, слънчице!
Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, го ...
  6411  27 
В черна нощ се лутат бели сенки,
черната земя снежинки бели хапят,
черен хляб целува бели зъби,
черни хапчета със бели си играят.
„Бял” пророк апокалипсис „черен” ражда, ...
  1905  38 
Ако някога нейде замина,
ще тъгува ли някой за мен,
не за ден и за месец, година,
а за час да остане смирен.
Ако някога нейде замина, ...
  1174  51 
Тъгуваха дните без твойта усмивка,
във сиво напръскани, тихи стоят.
Унили цветята. И птици не пеят,
затихнал без радост е сякаш светът.
Тъгата разхожда се гордо във мене, ...
  1048  47 
Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах г ...
  1110  33 
Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...
  1281  28 
Разкъсват безумства на хапки плътта ти.
Смиреност и обич от тебе струи.
Във огъня адов гори мисълта ти.
Към рая душата във устрем върви.
Измамни копнежи те галят греховно. ...
  938  42 
Предложения
: ??:??