Те са невинни, прости им,
о, Господи.
В тези фалшиви емоции
гнездят се
мисли за сринати мостове.
Те са машинни потоци.
Те са роботи. За тях
светогледът
се свежда до плюсове-минуси.
Теглят хомотите. Пулсът боботи
в ритъм на нулеви приноси.
Те не разпитват. Не търсят.
Спестяват. Да купят
от Теб намаление.
Колко ще искаш, за къшей
от хляба? С мухъл
и щипка презрение?
Те не очакват да бъдеш
насреща.
В свят на човешка наивност,
всичко, което
човекът усеща -
чиста първична сетивност.
Те са щастливо невинни,
о, Господи,
ти си отдавна забравен.
Трябват години светлинни за
космоси...
... в този свят, седем дни правен.
--
ноември, 2010
© Тома Кашмирски Всички права запазени
Първоначално исках да е някаква игра на думи тип "ИсихАзът", но то също не ми допадна, особено когато всичко в текста се отнася до трето лице, мн. ч.
Заложих на това заглавие, точно заради този контраст: личността, това което представлява човекът конкретно, противопоставена срещу стадния инстинкт на консуматорската маса.
Споделям донякъде, че това заглавие навежда над именно изложените от теб мисли, което може да доведе до променянето му в бъдеще.