Антитеза
А Н Т И Т Е З А
Оглушах от хриптящия вой на коли.
От човеци, които разхождат езици,
а студът на бетона тъй страшно боли.
Като кожа на тъпан зениците
се опъват от монотонност.
Претендира да е модерна,
но е хроническа бедност,
за духа ми - каверна.
... Единствено във сънищата ми се вият
потайни козешки пътеки,
от спомена на детството ми пият
и ме отвеждат надалеко -
там, дето в гънките на два баира
е кацнала двуката къща.
Една виталност от душата ù извира.
Все там при нея нощем се завръщам.
На баба да притихна до сърцето,
да ме погали дядо с груби длани,
да ме опива с аромата си селцето
на зрели кумбалки и билки избуяли.
Овце по залез слънце да заблеят,
да скръцне вратник, менци да задрънкат,
върху сеното под звездите вънка
да пренощувам, славеи да пеят.
... Но се събуждам
и пак оглушавам от хриптящия вой на коли.
От студа на бетона тъй страшно боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
