ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
14.05.2010 г., 20:43 ч.

Антитеза 

  Поезия » Гражданска
426 0 5

                     А   Н   Т   И   Т   Е   З   А

 

Оглушах от хриптящия вой на коли.

От човеци, които разхождат езици,

а  студът на бетона тъй страшно боли.

Като кожа на тъпан зениците

се опъват от монотонност.

Претендира да е модерна,

но е хроническа бедност,

за духа ми - каверна.

... Единствено във сънищата ми се вият

 потайни козешки пътеки,

от спомена на детството ми пият

и ме отвеждат надалеко -

там, дето в гънките на два баира

е кацнала двуката  къща.

Една виталност от душата ù извира.

Все там при нея нощем се завръщам.

На баба да притихна до сърцето,

да ме погали дядо с груби длани,

да ме опива с аромата си селцето

на зрели кумбалки и билки избуяли.

Овце по залез слънце да заблеят,

да скръцне вратник, менци да задрънкат,

върху сеното под звездите вънка

да пренощувам, славеи да пеят.

... Но се събуждам

и пак оглушавам от хриптящия вой на коли.

От студа на бетона тъй страшно боли...

 

                                               

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??