Антитеза
А Н Т И Т Е З А
Оглушах от хриптящия вой на коли.
От човеци, които разхождат езици,
а студът на бетона тъй страшно боли.
Като кожа на тъпан зениците
се опъват от монотонност.
Претендира да е модерна,
но е хроническа бедност,
за духа ми - каверна.
... Единствено във сънищата ми се вият
потайни козешки пътеки,
от спомена на детството ми пият
и ме отвеждат надалеко -
там, дето в гънките на два баира
е кацнала двуката къща.
Една виталност от душата ù извира.
Все там при нея нощем се завръщам.
На баба да притихна до сърцето,
да ме погали дядо с груби длани,
да ме опива с аромата си селцето
на зрели кумбалки и билки избуяли.
Овце по залез слънце да заблеят,
да скръцне вратник, менци да задрънкат,
върху сеното под звездите вънка
да пренощувам, славеи да пеят.
... Но се събуждам
и пак оглушавам от хриптящия вой на коли.
От студа на бетона тъй страшно боли...
© Диана Кънева All rights reserved.
