Апокалипсис
Телата мълчат.
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера
от пречупени криле
и разбити мечти.
Небитието пронизват
затихнали крясъци
и думи, от никого чути.
Смразяват диханието.
Усмивки погребват.
Самота като дим
в сърцата се стели.
Скитник окаян бяга,
отдавна следите загубил
на своя блестящ идеал.
Кървава тъмна луна
погрешен път осветява.
Не искам аз да живея
в един свят на лъжа!
Къде е, питам, сега
вашият "Господ всеблаг",
душите ви да спаси?!
Че очернени те горят,
а телата... телата
все тъй си мълчат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Все пак става въпрос за Апокалипсиса, който винаги бива свързван с "божествените сили" (абсурдно по мое мнение) 
