АПОКАЛИПСИС
АПОКАЛИПСИС
Начумерена луната
със настръхнала коса
изгрява. Под дърветата
в храсталака скитат вълци,
хвърлят кръвожадни сенки
в чернилката на мрака.
Затихнала гората...
свита - брулена от вятър,
чупещ клони и дървета,
занемяла се ослушва!
Вълци вият...
ловуват в тъмата!
Оживяли сенки на дървета,
по горските пътеки крачат
и нищо не може да ги спре,
в тъмнината ако искат
да достигнат мрачното
и разбушувано море!
Проскубан, гладен вятър
се увива - стърже, вие
в клони и шубраци,
стенат младите дървета
като насилени девици,
пищящи и безпомощни в мрака.
Луната - стара вещица -
ръце протяга, на места
заграбила е стръвно
ливади горски и поляни!
Само вълците добре
във тази нощ се чувстват,
надушили кръв и елени!
Изведнъж! Светкавици
и огън се изсипват
от небето! Ураганът
се озъбва, а дъждa
започва да плющи
като с камшици, давещ
всичко живо във вода!
В тинята... умиращи цветя!
Десетки трупи на дървета -
урагана купил ги е кеш -
се давят в реката придошла!
В тази нощ ЖИВОТА вън
обречен е на смърт...
няма стойност и за грош!
. . .
Ivaylo Atanassov
17.04.2006 (23.30 h)
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
