30.06.2022 г., 18:03

Апокалипсис

491 0 0

 

Клони шареха с пръсти по стъклото,

почукваха в началото тихичко, после

забиха острите си нокти във съня ми.

И нахлу кавалкада от диви конници,

като онези от първите четири печата.

Белият ме прониза с точния си лък,

завладяна бях, покорена и печална.

Червеният, изправил меча си, насече

душата ми на куп ненужни парчета,

а вятърът яростно ги разпръскваше.

После конникът в черно се опитваше

с везната чувствата ми да балансира.

Обзе ме панически духовният глад.

А на небето пръхтеше бледият кон

ноздрите му бълваха зелени искри.

В тоя миг в сърцето ми стих се роди,

и зеленият конник прелетя встрани.

Клони шареха с пръсти по стъклото,

удряха по прозрачните му клавиши

и скърцаха по струните ръждясали,

апокалипстично прозвуча Вивалди.

Адът пак, за кой ли път ме подмина,

жива бях, цяла и вече не бях гладна.

Но някой навън разиграваше коня си,

в тъмното не успях да видя цвета му.

И пак ме обхвана първичният страх,

ами ако се върне отново кавалкадата

и ако този път доведе със себе си ада,

ще мога ли да чуя поне още веднъж

четирите сезона на любимия Вивалди.

Ще шарят ли те в душата ми с пръсти,

ами ако в нея се е стаил Антихристът…

Дали пък Данте тогава не се е объркал

и вместо в ада, бил е в сегашния рай.

Как да попитам онзи дух на Виргилий

не сме ли персонажи от оная комедия.

И как за Бога да излезем от тъмния лес,

как да се спасим от опасните три звяра,

има ли по-пряк път към чистилището

и дали раят е по-гостоприемен от ада.

Едем по-хубаво място ли е от пъкъла

като от рая гонят заради познанието.

Пантерата, лъвът и вълчицата са тук,

пък някои ни плашат с апокалипсиса.

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...