Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата.
Белият ме прониза с точния си лък,
завладяна бях, покорена и печална.
Червеният, изправил меча си, насече
душата ми на куп ненужни парчета,
а вятърът яростно ги разпръскваше.
После конникът в черно се опитваше
с везната чувствата ми да балансира. ...