5.07.2008 г., 1:08

Апокалипсис

667 0 2

 Апокалипсис

 

Черни облаци над земята,
времето плаче сега.
В момента властва тъгата,
съпричастна е тя на безброй сърца.

 

Никой не плаче тук,
просто не е нужно.
Чува се само небесният звук,
дъждовни капки падат задружно.

 

Дъждът еквивалентен на сълзите,
през прозореца гледаш навън.
И знам, че много боли те,
чуваш страшния гръм.

 

Трепери цялото ти тяло,
ръцете ти нервно се потят.
Сякаш времето е полудяло
и капките света рушат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека от сега нататък да няма "Черни облаци" над теб.
  • Мрак...тъмница...окови...черно...затворено...Интересни чувства, провокира творбата ти, у мен...Цялото произведения сякаш има ухание на тъмнина...доста...доста мрачно...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...