5 июл. 2008 г., 01:08

Апокалипсис

676 0 2

 Апокалипсис

 

Черни облаци над земята,
времето плаче сега.
В момента властва тъгата,
съпричастна е тя на безброй сърца.

 

Никой не плаче тук,
просто не е нужно.
Чува се само небесният звук,
дъждовни капки падат задружно.

 

Дъждът еквивалентен на сълзите,
през прозореца гледаш навън.
И знам, че много боли те,
чуваш страшния гръм.

 

Трепери цялото ти тяло,
ръцете ти нервно се потят.
Сякаш времето е полудяло
и капките света рушат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека от сега нататък да няма "Черни облаци" над теб.
  • Мрак...тъмница...окови...черно...затворено...Интересни чувства, провокира творбата ти, у мен...Цялото произведения сякаш има ухание на тъмнина...доста...доста мрачно...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...