19.02.2008 г., 23:41

Апостолът

851 0 14
Родината за него беше свята
и пътя си за нея извървя.
Макар че не дочака свободата,
в душата си отдавна я видя.

В замяна не очакваше награда,
не търсеше изгода, нито власт.
От вярата отпиваше с наслада,
вървеше към жадуваната страст.

Сърцето му човешко бе събрало
безмерната любов на цял народ.
И някак безрезервно бе се сляло
със болката от тежкия хомот.

Но не сломи бесилото искрата,
а разгоря великия пожар,
за да изгрее волна свободата
и да възкръсне българский олтар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон пред Апостола! Жив е той в сърцата чисти, дано да бди над нашите
    мисли и пак от алчностний хомот, да се отърсим за друг живот!
    Поздрав,Наташка, стихът е разкошен !
  • Поклон пред Него и перото ти, Нати!!!
  • Напълнихте ми душата с тези стихотворения за Левски!
    Поклон!
  • Поклон пред делото му, а за теб аплодисменти за хубавия стих!
  • Докато го четях настрахнах цялата!!!Много вълнуващ стих!Браво,Нати!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...