19 февр. 2008 г., 23:41

Апостолът

855 0 14
Родината за него беше свята
и пътя си за нея извървя.
Макар че не дочака свободата,
в душата си отдавна я видя.

В замяна не очакваше награда,
не търсеше изгода, нито власт.
От вярата отпиваше с наслада,
вървеше към жадуваната страст.

Сърцето му човешко бе събрало
безмерната любов на цял народ.
И някак безрезервно бе се сляло
със болката от тежкия хомот.

Но не сломи бесилото искрата,
а разгоря великия пожар,
за да изгрее волна свободата
и да възкръсне българский олтар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон пред Апостола! Жив е той в сърцата чисти, дано да бди над нашите
    мисли и пак от алчностний хомот, да се отърсим за друг живот!
    Поздрав,Наташка, стихът е разкошен !
  • Поклон пред Него и перото ти, Нати!!!
  • Напълнихте ми душата с тези стихотворения за Левски!
    Поклон!
  • Поклон пред делото му, а за теб аплодисменти за хубавия стих!
  • Докато го четях настрахнах цялата!!!Много вълнуващ стих!Браво,Нати!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...