17.04.2019 г., 0:31

Аптечка

1.1K 10 16

Имам си аптечка,
но не е с лекарства.
Пълна е с шишенца
от вълшебни царства.
Синьото е лято,
ароматът-морски.
Лилавото-пълно
с теменужки горски.
В бялото танцуват
цели три снежинки.
В пурпурното шепне
сок от боровинки.
А това е златно,
вътре има есен.
В малкото, прозрачно,
скрих любима песен.
Ако ми е тъжно
или ми се плаче,
бавно ги отварям,
пазя ги, обаче,
щом ги помириша,
бяга ми тъгата
и сияйно светло
става на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...