Имам си аптечка,
но не е с лекарства.
Пълна е с шишенца
от вълшебни царства.
Синьото е лято,
ароматът-морски.
Лилавото-пълно
с теменужки горски.
В бялото танцуват
цели три снежинки.
В пурпурното шепне
сок от боровинки.
А това е златно,
вътре има есен.
В малкото, прозрачно,
скрих любима песен.
Ако ми е тъжно
или ми се плаче,
бавно ги отварям,
пазя ги, обаче,
щом ги помириша,
бяга ми тъгата
и сияйно светло
става на душата.
© Георги Стоянов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
