25.01.2018 г., 10:32

Ария от Лучано

693 3 11

Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.

 

Ликуй народе! Жив по подразбиране.
С чорбичка топла струните смажи.
Та бедният, достигнал до умиране,
със още ден живот да продължи.

 

Да плувнат по зениците проблясъци
от мръвката с бульон и шепа грах.
Велика милост - все за сиромасите!
И щедрост - все за техния ищах! 

 

Да спре за миг мъчителното куркане
с един обяд, навярно от Христос.
И в мътното безрадостно живуркане
гладът да не е тягостен въпрос.

 

Какво от туй, че имало при сития
излишъци от цяла планина?
На дневен ред е чудното събитие -
държавата, отпуснала храна.

 

Утеха за съсипаните хорица.
Безплатна кухня. Вкусен порцион.
Изглежда е пристигнал Чудотворецът
от облаците бели на Сион.

 

И Раят се изсипва над България.
За бедните вестителят тръби...
Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Василке! В този свят няма справедливост. Тя е само горе - в Лоното на Авраам, където се утешава сиромахът Лазар!
  • Тъжно. Незаслужено.
  • Благодаря ти, Албена! Споделянето е най-приятелският жест, който един поет може да поиска от сродни души!
  • Споделям напълно написаното от теб, Ясене!... Поздравявам те за силния стих!
  • Тъгата е привилегия за силните духом, Пепи! И с нея се отключват съчувствието и състраданието! Благодаря за думите ти!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...