25 ene 2018, 10:32

Ария от Лучано

  Poesía » Civil
695 3 11

Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.

 

Ликуй народе! Жив по подразбиране.
С чорбичка топла струните смажи.
Та бедният, достигнал до умиране,
със още ден живот да продължи.

 

Да плувнат по зениците проблясъци
от мръвката с бульон и шепа грах.
Велика милост - все за сиромасите!
И щедрост - все за техния ищах! 

 

Да спре за миг мъчителното куркане
с един обяд, навярно от Христос.
И в мътното безрадостно живуркане
гладът да не е тягостен въпрос.

 

Какво от туй, че имало при сития
излишъци от цяла планина?
На дневен ред е чудното събитие -
държавата, отпуснала храна.

 

Утеха за съсипаните хорица.
Безплатна кухня. Вкусен порцион.
Изглежда е пристигнал Чудотворецът
от облаците бели на Сион.

 

И Раят се изсипва над България.
За бедните вестителят тръби...
Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Василке! В този свят няма справедливост. Тя е само горе - в Лоното на Авраам, където се утешава сиромахът Лазар!
  • Тъжно. Незаслужено.
  • Благодаря ти, Албена! Споделянето е най-приятелският жест, който един поет може да поиска от сродни души!
  • Споделям напълно написаното от теб, Ясене!... Поздравявам те за силния стих!
  • Тъгата е привилегия за силните духом, Пепи! И с нея се отключват съчувствието и състраданието! Благодаря за думите ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...