Аромат на горещо кафе

12.08.2008 г., 6:03 ч.

Поезия » Друга

768 0 3

Денят завършва,

бавно догаряща цигара.

Оглежда се във дъното

на запотена чаша.

Звездите поемат нощната стража.

Тишината е измамна,

измамни са сенките,

играещи си със страховете ни.

Не мислиш ли, че се нуждаем от сили,

повече от когато и да било?

Не мислиш ли, че имаме нужда един от друг,

повече от всякога?

Нима не знаеш, че сенките само това чакат?

Те търсят нашите слабости,

за да играят перверзната си игра.

Докосни ме и ми се довери.

Страх ме е, колкото и теб,

но, повярвай ми, така е по-добре.

Ние трябва да ги измамим,

тогава ще сме свободни и непобедими.

Затова дръж се за мен и не мисли за тях.

Те ще си отидат, това е неизбежно,

а когато се откажат, ние ще се смеем на всичко това,

опиянени от аромата на горещо кафе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.