Реших да ме боли и с миналото играя си.
Паля цигара,
това си ти - аромат на тютюн,
вдишвам от теб.
Усещам...
Затварям очи и представям си:
лукави, измамни очи,
противно сини като лятото ни.
Пръстите ти зли разравят стари въглени.
Издишам… в усмивка блажена
аз съм пристрастена.
© Мия Николова Всички права запазени